XBody, колариум, терапии за лице

Любовта като начин на живот

Любовта като житейска философия и начин на живот, не е емоционално състояние, което не зависи от нас и ни връхлита неочаквано и неконтролируемо. Тук не става дума за романтичната любов между двама. Говорим за онзи осъзнат и целенасочен избор в отношението, поведението и действията ни към всичко, което ни обкръжава. Той се изразява в емпатия, грижа, съпричастност, стремеж към разбирателство, пожелание за щастие и добро на другите, или поне разбирането, да не им вредим съзнателно с действие или бездействие.

Действително любовта може да изпълни всички области на човешкия живот. Ако й позволим, разбира се. Любовта, в пълното й многообразие и различните й форми на проявления, ни прави удовлетворени и завършени като личности. Всъщност човечеството не познава нищо по-добро и по-велико от любовта.

Древните гърци са търсили отговори за смисъла на битието. В тяхната митология, литература и философски трудове се срещат различни определения на различните аспекти на любовта, защото те са разбирали нейната важност. Чрез наблюдения, те я разделили на няколко вида:

Любовта Ерос носи името на божество, което се свързва със сексуалната и романтичната любов. Той се е смятал за бог на страстта и привличането. Затова и до днес наричаме сексуалното излъчване и притегателната му сила „еротика“.

Сторге е любовта към семейството и роднините. Тя е основана на кръвна или родствена връзка и разбираемо, се проявява в силно чувство на преданост, подкрепа и грижа за близките ни. С нея обичаме децата и родителите си, братята и сестрите си и съпрузите си.

Филия или Филео е приятелската любов, която е израз на най-близката свързаност и доверие между приятели.

Агапе любовта е безкористната, неподправена и дълбока обич към всички хора. В християнската традиция Агапе любовта е божествената любов, която Бог проявява към човечеството в ежедневните грижи за него и в спасителния си план след грехопадението. Едно от най-силните определения за принадлежност в любовта се дава в „Песен на песните“ на Соломон – „Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си“.

Или определението за Агапе любовта в Библията, което може би няма еквивалент: „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не преминава…“ Колко трудно е обаче за изпълнение!

Тези видове любов не са взаимно изключващи се. Те се допълват и преливат един в друг, за да придобият завършеност. Изразяват се по различни начини, и влияят на нашият личен живот, културни и философски възгледи, на мирогледа ни и най-вече на действията ни. Така именно, чрез делата на любовта, ние можем да имаме критерий за това, което наричаме духовност. И именно тя е пълното проявление на духовността.

Любовта като начин на живот съвсем не е лесен път. Тя изисква отдаденост и постоянно, съзнателно усилие да се противопоставяме на естествения за нас егоизъм и да останем верни на принципите си, дори когато се срещаме с трудности. Това може би означава да се научим да прощаваме, дори непростимите неща, да даваме свобода, да търсим диалог, дори когато ни изглежда невъзможен в гнева и обидата. Но всъщност това е пътя към свободата ни.

Въпреки това, а може би и заради това, изборът да живеем с любов, носи в себе си огромно, несравнимо с нищо удовлетворение и радост. Като създаваме света около нас с любов, ние не само променяме собствената си перспектива, но и животите на другите хора. В този смисъл ние казваме чрез нашите избори и действия: „Ето, аз съм тук и правя света едно по-добро място!“

И да, това звучи отвлечено, може би идилично и нереалистично. И сигурно е така. Ако обаче си спомним моментите, в които сме били влюбени и сме виждали света като едно прекрасно място и сме давали най-доброто от себе си, провокирани от емоцията – това е най-сериозният аргумент в полза на живота в любов. Вярно е, че когато този момент отмине и еуфорията угасне, може да ни се струва нелепо. Но ако сме имали умението и мъдростта да го задържим във времето и да го превърнем в зряла любов, разбираме, че това е единствения верен път към щастието ни. И тогава не виждаме наивност в това. Виждаме правилен, осъзнат, изстрадан и познат от опит смисъл на живота ни.

Любовта като начин на живот и любовта към себе си?

Всъщност любовта към себе си, е основен елемент от подхода към личностното усъвършенстване. Тя не е егоистично самолюбие или себевлюбеност, а по-скоро самоуважение, грижа за собственото си физическо, емоционално и духовно благополучие в психологически здравословни граници.

Любовта към себе си е основата и за удовлетворяващи междуличностни отношения и просперитет във всички житейски области. Когато човек е способен да обича и приема себе си, той е в състояние да обича и подкрепя другите, да проявява разбиране и емпатия към всички същества, да вижда решения в конфликтите и да работи за постигането на общи цели.

В какво се изразява любовта към себе си?

Себеприемане и самоуважение. Любовта към себе си започва с опознаването, приемането и уважението на собствената ни личност, с всичките й силни и слаби страни, грешки и несъвършенства, с разбирането, че те са неизбежните болки на растежа. Вместо самокритикуване или самоосъждане, можем да приемем своите неуспехи като част от учебен процес. Просто си дължим разбиране и прошка – точно както е казано: „…както прощаваме на нашите длъжници“, но в по-различен контекст.

Подкрепа на себе си и самодисциплина.  Любовта към себе си изисква да бъдем своя най-голям поддръжник чрез самомотивация, поставяне на цели и действия за постигането им. Чрез самоуважение и опознаване на себе си, човек намира и използва собствените си вътрешни ресурси за преодоляване на предизвикателствата, съхранявайки своят физически и емоционален баланс. Това му позволява да функционира по-ефективно и да изпитва радост и удовлетворение от живота.

Признаване на своите нужди. Това за много хора е истински трудно. Обаче любовта към себе предполага внимание към собствените ни емоционални и духовни потребности и желания и проумяването, че и ние имаме такива.

Грижа за физическото и ментално здраве. Това означава да се вслушаме в собственото ни тяло и ума.  Може би е добре да променим храненето си със здравословни алтернативи, да правим редовни упражнение, практики на релаксация или може би XBody за здраво и стегнато тяло. Колариум – за красив тен и стегната кожа. Или терапии за лице за неотразимо излъчване. И какво ли още не! Това ще подобри самочувствието ни и усещането ни за собствена стойност, ще ни помогне да се освободим от стреса и да запазим здравето си. Просто трябва да отделим време за себе си без чувство за вина.

Развитие и самоусъвършенстване. Любовта към себе си включва и стремеж към личен растеж и развитие чрез обучение, откриване и практикуване на нови интереси, може би хоби, както и работа върху самопознание и духовно развитие. Крайно време е да осъзнаем собствената си духовност.

Поставяне на граници. И това е от трудните за изпълнение неща, защото означава да се научим да казваме “не” на това, което ни вреди, без да се чувстваме виновни или да се опитваме да угодим на някого. Да поставяме здравословни граници в междуличностните си взаимодействия, да избягваме токсични връзки и да изгражда взаимоотношения, които са основани на взаимно уважение, зачитане и подкрепа, е път към живот в любов. Освен това, то е полезно и за другите.

Приемане на собствената ни уникалност. Вместо да се сравняваме с другите или да се стремим да бъдем нещо, което не сме, можем да се научим да обичаме и ценим себе си такива, каквито сме всъщност. Защото точно такива ние сме прекрасни, по своя неповторим и несравним с никой друг начин. Но и да сме готови за болезнена и често продължителна промяна, когато това е нужно. За да станем както се казва „най-добрата версия на себе си“.

Любовта е постоянен процес на себепознание, растеж и самоусъвършенстване. който може да промени не само нашето индивидуално съществуване, но и света около нас. Той е предизвикателство, защото всеки момент животът ни предлага възможности да практикуваме любов към себе си, към другите и към всичко, което ни заобикаля.

Продължавайте да вървите смело напред! Ние от RONIQUE ви желаем живот в любов!

error: Content is protected !!