Какво представлява остеопатията?
Остеопатията е форма на алтернативна медицина, прилагаща холистичен подход към човешкото здраве. Това означава, че тя разглежда тялото като единна система, в която структурните и функционалните аспекти са тясно свързани. Основната идея, която стои зад остеопатията е единството на скелетно-мускулна, нервна и психическа система. Затова тя определя болестта не като поражение на един орган или система, а като дисфункция на целият организъм, предизвикана от дисбаланс в една от трите системи. Основана на базовата концепция, че човешкият организъм притежава вътрешна способност да се самоизлекува, основната цел на остеопатията е да се възстанови балансът и хармонията в организма, което се счита за предпоставка за оптимално здраве.
Практикуващите остеопати се стремят да подпомагат оздравителния процес чрез корекции на структурните дефекти и дисбаланси в тялото, като мануалната диагностика се фокусира върху идентифициране на местата с ограничена подвижност, търси се причината за това и се отстраняват блокажи, след което организма се оставя да се възстанови сам. Практикуването на остеопатия изисква задълбочени познания по анатомия и физиология на човешкото тяло и е насочено към възстановяване на хомеостазата на всички органи и системи.
Остеопатията е призната от Световната здравна организация като форма на алтернативна медицина.
Малко история
Остеопатията е създадена от д-р Андрю Тейлър Стил, американски лекар и хирург, през 19-и век, преди повече от 130 години. Д-р Стил се приема за “баща на остеопатията”, тъй като през 1874 година създава първия Остеопатичен колеж в град Кирксвил, Мисури, САЩ, полага основите и дефинира принципите на остеопатичното лечение.
Философията на Стил и методите му за лечение, се базират на идеята, че тялото има вътрешни механизми за самоизцеление и самовъзстановяване, а лечението трябва да се насочи именно към стимулиране на тези механизми. Д-р Стил казва: “Остеопатията е закон на духа, материята и движението”, защото “всичко трябва да се движи”.
След поредица от лични трагедии, когато три от неговите деца умират от менингит, а жена му – от пневмония, д-р Стил се разочарова от традиционните медицински методи, които тогава са разчитали на използването на тежки метали като живак, арсеник и фосфор, както и на опиум. Той осъзнава, че тези “лекарства” често причиняват повече вреда, отколкото полза и са изключително рядко ефективни.
Д-р Стил има напълно нов подход към болестта, който търси произхода и причините за появяването и развитието й. В основата за лечение той поставя убеждението, че човешкият организъм притежава удивителната способност да се самолекува. Докторът вярва, че болестите се появяват, когато механизмите за самолечение не функционират адекватно и не успяват да се преборят с бактерии, възпаление, патогени и метаболитни отпадъци. Остеопатията се фокусира върху правилната работа на всички системи в тялото, особено кръвоносната, лимфната и нервната, които са ключови за оптималната метаболитна функция.
Д-р Стил разработва мануален подход за справяне с проблемите в мускулно-скелетната система, за засилване на механизмите за самолечение и предотвратяване на болестите, като го нарича „остеопатия“ – от гръцката дума „osteon“, означаваща “кост”, и „patheia“ – страдание или чувство.
Така започва всичко.
Основни принципи на остеопатията
Основните принципи на остеопатията са базирани на фундаменталните идеи, които формират основата на тази практика.
Единство на тялото, за което вече говорихме.Човешкото тяло представлява единна система, където всички части са взаимосвързани и взаимозависими.
Способност за самолечение. Тялото притежава вътрешни механизми за самовъзстановяване и поддържане на здравето.
Всички структури и функции на човешкото тяло са взаимосвързани. Промените в структурите на тялото могат да повлияят на неговата функция и обратно.
Холистичен подход. Остеопатията не се фокусира само върху засегнатата област и свързаните с това симптоми, а върху цялостното функциониране и здраве на организма.
Подобряване на движението и състоянието на меките тъкани. Чрез мануални техники се подобрява достъпът на кръв и лимфа до органите и системите, което спомага за намаляване на възпалението и ускоряване на оздравителния процес.
Взаимовръзка между телесно, ментално и духовно. Когато се търсят причини за болестта и изцеление от нея, е важно е да се вземат под внимание всички аспекти на човешкото същество.
Тези принципи стоят в основата на остеопатичната практика и се използват от остеопатите за диагностика и лечение на различни болестни състояния.
Какви са методите на лечение в остеопатията?
Методите на лечение в остеопатията представляват неинвазивни, мануални техники, които целят да възстановят функционирането на организма, за да подобрят здравето.
Основни остеопатични методи:
Масаж на меките тъкани. Използва се за облекчаване на мускулно напрежение и подобряване на кръвообращението и кръвооросяването.
Техники за позиционно освобождаване. Те помагат за намаляване на болката и възстановяване на нормалното движение на ставите.
Разтягане. Посредством тях се подобрява гъвкавостта и двигателната способност.
Мобилизация и артикулация на ставите. Насърчава възстановяването на ставната функция и намалява болката.
Мануална терапия. Включва различни техники, които целят да коригират аномалии в мускулно-скелетната система.
Рефлексотерапия. Стимулира определени точки на тялото, които са свързани с различни органи и системи.
Хомеопатия. Използва се като допълнителен метод за подпомагане на процеса на самоизцеление.
Остеопатите също така интегрират в своята практика знания от източната медицина и биоенергетиката. Тези методи се прилагат строго индивидуално, в зависимост от нуждите и състоянието на всеки пациент, като целта е да се постигне максимална ефективност и безопасност на лечението.
Остеопатия и превенция на заболявания – възможно ли е?
За да отговорим на този важен въпрос трябва да разгледаме
Видовете остеопатия
Тук ще стане малко по-сложно.
Кранио-сакралната остеопатия е форма на остеопатично лечение, което се фокусира върху меките тъкани и структурите на черепа, гръбначния стълб и кръста. Тя е базирана на концепцията, че ритмичните пулсации на течността около мозъка, известни като “краниално-сакрален пулс”, могат да бъдат нарушени поради дисфункция в тези структури. Кранио-сакралната терапия е лека и неинвазивна мануална техника, при която терапевтът докосва много деликатно черепа, опашната кост и гръбначния стълб, за да възстанови нормалната ритмика на тялото. Този процес на “дишане” на тялото помага на жизнените енергии да преминават безпрепятствено през него. Ключов аспект в биодинамичната кранио-сакрална терапия е възстановяването на баланса и равновесието на жизнените сили, които контролират моделите на болестите в тялото и ума.
Здравето на човека е резултат от натрупването на всичко, което тялото е изпитало. Кранио-сакралната терапия цели да възстанови основното здраве, което е било нарушено и изтощено от тези натрупвания. Целта на лечението е да създаде терапевтично пространство, в което системата може да изрази и освободи натрупаните травми, напрежение и ограничения, като така се позволява възстановяването на основната мобилност, интегритет, здраве и жизненост. Травмите се натрупват в различни части на тялото и ума като естествена реакция на стреса и нараняванията. Те могат да изтощят и да попречат на ефективното функциониране както на психическо, така и на физиологично ниво и са основната причина за множество здравни смущения. Затова е особено важно освобождаването от тях, което всъщност е фокус на кранио-сакралната терапия.
Висцерална остеопатия
Висцералната остеопатия е разновидност на остеопатията, която се фокусира върху оценката, диагностиката и лечението на функционалните проблеми и дисбаланси във висцералните органи. Висцерални органи са тези, които се намират в главните телесни кухини – коремната област и гръдната кухина.
Това са нашето сърце, бял дроб, стомах, черва, черен дроб, бъбреци, жлъчка.
Хомеостаза е способността на живите организми да поддържат стабилност във вътрешната си среда, независимо от външните условия или вътрешните промени. Тя е състояние на равновесие, което се поддържа чрез активни процеси на регулация и компенсация. Живите организми обаче, се срещат с различни фактори и въздействия от околната среда, които могат да променят техните вътрешни условия. Висцералната остеопатия счита, че меките тъкани около органите и съединителните им тъкани, наречени фасции, могат да бъдат засегнати от различни фактори като травма, стрес или нездравословни навици. Травмираните тъкани оказват влияние върху функционирането на органите. Нарушенията могат да се проявят чрез различни симптоми като болка, дискомфорт, неравновесие в храносмилателната система и т.н.
Целта на висцералната остеопатия е да се възстанови нормалната подвижност и функция на органите, както и да се подпомогне техния естествен процес на самовъзстановяване, чрез отстраняване на висцерални блокажи, дисфункции, сраствания и др. аномалии.
Остеопатичният подход не е да лекува болестта, а да премахне нейната първопричина.
Този метод стимулира вътрешния ресурс на тялото за възстановяване на хомеостазата, като се избягва добавянето на нови щети и дезорганизация.
Това мислим, че достатъчно добре обяснява може ли остеопатията да повлияе на превенцията на заболяванията и да обясни за какво ни е пък това?
И нека все пак обобщим, доколкото е възможно, всеобхватността на този терапевтичен метод.
- Подобряване на подвижността. Остеопатичните техники целят да подобрят движението и състоянието на меките тъкани, мускулите и ставите. Както казахме – всичко трябва да бъде подвижно и да се движи. Това стои в основата на оптималното здраве.
- Провокиране на самоизцелителните способности на тялото. Остеопатията се стреми да активира вътрешните механизми на тялото за самолечение и саморегулация.
- Холистичен подход, защото разглежда човешкото тяло като едно неразривно и взаимосвързано цяло и се стреми да възстанови баланса на всички органи и системи в него.
- Безмедикаментозно лечение. Остеопатията използва мануални техники, които не оказват негативно въздействие на другите органи в процеса на лечение.
- Облекчаване на хронични състояния. Има доказателства, че остеопатията може да бъде ефективна при облекчаване на хронична болка.
- Профилактика на заболяванията, защото посредством нея могат да се открият причините, преди да се е появила симптоматика.
Тези аспекти показват, че остеопатията може да бъде ценен инструмент за поддържане и подобряване на здравето и предотвратяване на заболявания.
За кого е полезна остеопатията?
Остеопатията, както вероятно се досещате, може да бъде полезна за предотвратяване и решаване на редица здравословни проблеми:
При скелетно-мускулни и ставни дисфункции, при остра или хронична болка в ставите и мускулите, болки в гърба, ишиас, лумбаго и т.н.
В спортната медицина и рехабилитация. За лечение на спортни травми и подобряване на спортните постижения.
За облекчаване на дискомфорт при бременност при болки в кръста и подготовка за раждане.
При малки деца и новородени – за лечение на различни състояния, включително колики и главоболие.
При възрастни хора за подобряване на мобилността и облекчаване на хронични болки.
При проблеми на нервната система, като облекчава симптомите на мигрена, тревожност, безсъние, стрес.
За постоперативно възстановяване и ускоряване на оздравяването.
При храносмилателни проблеми като синдром на раздразнените черва и констипация.
При респираторни проблеми – за подобряване на дишането и облекчаване на симптомите. Остеопатия София е подходяща за хора от всички възрастови групи и може да предложи ефективно, неинвазивно и персонално насочено лечение, отговарящо на специфичните нужди и състояния на всеки пациент.